Преди 135 години една раждаща се държава съумя да създаде Основен закон, по-модерен и по-демократичен от почти всички конституции на монархическа Европа. Неговите създатели успяха да вземат най-доброто от световния конституционен опит – който в онези години не беше кой знае колко богат – и да го надхвърлят.

Авторите на конституцията от 1991 г. имаха зад гърба си повече от век родна държавност, примера на толкова много републикански конституции, детайлно разработена академична теория на държавата и правото – и плодът на техният труд предизвика скандали още с приемането си, и те не спират и до днес.     

За близо 70 години живот Търновската конституция беше изменяна в антидемократичен дух и многократно суспендирана – защото беше пречка на диктаторски амбиции. Тя беше изпреварила духа на времето си.

За по-малко от 25 години сегашната Конституция беше променяна 6 пъти и тълкувана 70 пъти – защото очевидно не работи за демокрацията, но за сметка на това обслужва олигархията. Тя беше създадена с поглед назад, а не напред.

Създателите на Търновската конституция намериха интелектуални сили и национално мъжество да се противопоставят дори на руския проект – при целия всенароден авторитет на току-що освободилата ни Русия. Защото едни бяха проливали кръвта си за свободата, други бяха учили в Европа.

Авторите на сегашната конституция нямаха нито желание, нито цел да направят закон на свободна страна и свободен народ. Едни от тях бяха агенти на Държавна сигурност, други на КГБ, а трети поставени лица на зараждащата се проруска мафия в началото на прехода.   

Конституцията от 1879 г. създаде една демократична и прогресираща монархия.

Конституцията от 1991 г. създаде криминална, фалшива и фасадна демокрация.

Сегашната конституция е вредна колкото правителството на Орешарски и безпомощна като опита на Мишо Миков да я възражда чрез копиране. Време е за Велико народно събрание и Нова конституция.