За новата Унгарска конституция, Агенция „Фокус” разговаря с доц. д-р Атанас Семов, юрист, доктор по европейско право, ръководител на Международната магистърска програма по право на ЕС в Софийския университет, директор на Института по европейско право и заместник-председател на Българската асоциация по международно право.

Фокус: Д-р Семов, застрашена ли е демокрацията в Унгария с новата Конституция?
Атанас Семов: Трудно е да се даде еднозначен отговор. Няма съмнение, че в многото критики от страна на Европейския съюз и на Венецианската комисия има основание. В същото време чак демокрацията не е застрашена, но някои демократични принципи като че ли са ограничени. Друг е въпросът защо се прави това. Изключително важно е във въпроса за промените в Унгарската конституция да се постави контекста на въпроса за драмата на посткомунистическата държава. Защото 10 години след началото на прехода повечето държави от бившия комунистически свят са изправени пред много тежката дилема да преуредят държавното си устройство, за да могат да издържат на новите реалности в света. Изключително важен извод за България е, че дори и държава като Унгария – много по-близка до западните демократични ценности, ползваща се с много по-голямо доверие от световните институции, беше принудена да направи дълбоки конституционни промени, за да може да продължи да се развива и да гарантира стабилност. Напълно убеден съм, че България не може да постигне никакъв напредък и е обречена да продължи да изостава и да бъде жертва на всякаква политическа безпомощност, ако не направи много дълбоки конституционни промени. По мое лично убеждение е нужна направо нова Конституция. Това, което виждаме е потвърждение, че приемането на сериозни конституционни промени е категоричен знак за политическа решимост и воля за диалог с историята. Само с конституционни промени могат да се постигнат такива значими промени в управлението на държавата, които да дадат бърз и видим резултат в живота на хората. Унгария е последната държава, която прие нова Конституция след началото на демократичния преход след 1989 г. Тя побърза лекичко да промени старата Конституция, но сега е принудена отново да прави съществени конституционни промени, за да може да разсече този абсурден възел, наречен дълбока корупция под прикритието на уж стабилна демократичност. Пред същата дилема е поставена България и в момента ние трябва да си даваме много ясна сметка за това. Кухата демократична процедура у нас, фасадната демокрация, служи единствено за прикритие на дълбоката корупционна прогнилост. В състояние на управлението в посткомунистическата държава и особено в България, не можем да различим цветовете на управляващата партия, независимо от идеологията им – дясна, лява, или безлична като на ГЕРБ.. Ние сме най-бързо изчезващата нация, с най-бързо застаряващото население, с изключително тежка образователна катастрофа, с много тежки етнически проблеми, които слава Богу все още не са конфликти, но конфликтите са неизбежни. Ние сме длъжни да подходим към радикална конституционна промяна. Аз виждам в някой от промените в Унгария част от идеите, които и аз съм отстоявал тук в последните години. Като се започне с радикалното намаляване на броя на народните представители – в Унгария те са намалели от 400 на близо 200, при нас трябва да бъдат намалени от 240 на 100. Трябва също да има намаляване на ролята на буфер и всъщност покровител на корупционните практики на Народното събрание. Защото у нас Парламентът е само един покровител на корупционните практики в изпълнителната власт, да не кажа създател.
Фокус: В новата Конституция на Унгария се говори за Бог и християнството като обединяващи фактори на нацията. Критици на текста смятат, че това е дискриминационно към последователите на другите религии и атеистите, това според Вас така ли е?
Атанас Семов: За мен всяко натоварване на религиозната идея с политическа роля в 21 век е неуместна. В този смисъл най-сериозната ми критика към промените в Унгарската конституция е, че те са доста хаотични – от сериозни промени, свързани с преосмислянето на ролята на Конституционния съд, на управлението на съдебната система, на Парламента, до въпроси, свързани с религиозните общности, или свързани с правата на ембриона преди раждането. Виждам една еклектика и припряност, която лишава от тежест, като че ли, съществените конституционни промени и голямата политическа воля за промяна. За мен е сигурно едно – дори и да имат основание някои критики срещу промените на Конституцията в Унгария, дори и да имат основание някои опасения, че някои от промените са отишли твърде далеч, демонстрираната политическа смелост и, бих казал, историческа дързост на управляващото консервативно мнозинство заслужава адмирации. България може само да се учи от смелостта на унгарската политическа класа. Въпреки критиките на опозицията, пак казвам – някои от които не са неоснователни, това е пътят, по който трябва да тръгнем и ние. Ако 2012 година не е годината, в която да стане ясно, че ще има избори за Велико народно събрание в България, ние сме обречени на продължаващ бърз и тежък разпад на държавността и генетично ликвидиране на нацията. Това не са пресилени думи, това са факти, които почиват на последния доклад на Закона за демографското развитие, който отново посочва, че ние сме на първо място в света по демографска катастрофа. Следователно през 2040 г. социалните системи на България ще бъдат напълно взривени поради неадекватното съотношение между работещи и неработещи. За нас са нужни много по-дълбоки и радикали промени от унгарските конституционни реформи, ако искаме по българските земи да има българско население и до колкото е възможно нормална държавност.
Фокус: Новата Конституция създава възможност за забрана на абортите, това не е ли нарушаване на човешките права?
Атанас Семов: Това също е спорен въпрос. Дали е нарушаване на човешките права – това е част от политическия морал на една държава, който тя има право да отстоява. Абортите са забранени и в Ирландия, която е в Европейския съюз вече близо 40 години. Даже проблемът с абортите беше част от причината за негативния референдум по повод Лисабонския договор в Ирландия. Ирландците не искаха да ратифицират Лисабонския договор, заради евентуалния страх, че там се насърчава, като че ли, политиката за абортите. В същото време всяка ирландска жена, която не иска да има непланирано дете, се качваше на влака, отиваше на 200 км. на юг в Англия и си правеше аборт. Аз съм убеден, че България с драматичните си демографски проблеми също трябва да има една умна политика. Друг е въпросът, че забраната на абортите не е най-ефективното средство. Ние трябва да насърчаваме раждаемостта и то да насърчаваме образованата раждаемост, да насърчаваме отглеждането на деца в интелектуално здрава среда, за да бъдат пълноценни граждани. 
Фокус: Новият основен закон на Унгария променя начина на назначаване на ръководителите на всички държавни институции, а мандатите им стават по 9, или дори по 12 години.това прави ли ги недосегаеми?
Атанас Семов: Всяко правило за продължителен еднократен мандат се счита в правото за гаранция за неприкосновеност и възможност за осъществяване на по-смели управленски решения. Не случайно такъв е подходът обикновено по отношение на висшите ръководители на съдебната система. В същото време ние знаем от собствения си опит, че тази гаранция, макар и важна, не е достатъчна, когато е единствена. 9 или 12-годишен мандат, ми се струва твърде много в условията на демокрацията, защото понякога привидно нормални хора след като получат много и неконтролирана власт влизат в неподозирана неадекватност. Ние имаме конкретни примери, за съжаление и унгарската политическа практика има примери в това отношение. Големият, много ключов въпрос, на който не виждам решение до край в Унгарската конституция и за мен това е най-голямата слабост на тяхната конституционна реформа, е създаването на ефективни механизми за контрол между властите, което е най-големият проблем на Българската конституция. У нас няма достатъчно добри механизми за контрол между отделните власти. На практика Парламентът няма никаква власт над съдебната система, над Парламента никой не осъществява контрол, нито за политическите му безумия, нито за конституционните му посегателства, които са не едно и две в последните години. Защото кръгът на имащите право да сезират Конституционния съд (КС) е крайно ограничен. За това съм напълно убеден, че България трябва да има индивидуална конституционна жалба, възможност всеки отделен гражданин да сезира КС за противоконституционност на отделен закон.
Фокус: Според новата Конституция на Унгария правителството ще може да разшири влиянието си върху съдебната система, която до момента е била единственият останал независим стълб в управлението. Според Вас какви последствия ще има това?
Атанас Семов: Би могло да има всякакви последствия - би могло да доведе до много по-висока ефикасност в съдебната система, би могло и да я превърне в продължение на политическото управление, което, разбира се, е опасно и недемократично. За мен най-смущаващото, оттам тръгват проблемите на Унгария днес, е, че самозабравянето на огромното мнозинство на Орбан и консерваторите им позволи много бързо да подготвят конституционните промени и да ги приемат без референдум. За мен колкото са по-радикални конституционните промени, толкова по-задължително е те да бъдат приемани с референдум, който позволява ясен народен вот и стабилност на промените и второ – силен дебат преди тяхното осъществяване. Изчистване на страховете на споровете, поемане на политически ангажименти във връзка с прилагането на някои нови конституционни разпоредби. Тайничко се надявам, че ще има проведен такъв дебат в България през 2012 г.
Фокус: Според вас Европейската комисия (ЕК) ще започне ли наказателна процедура срещу Унгария?
Атанас Семов: Понятието „наказателна процедура” е неточно. Тя става наказателна едва в четвъртия си етап. До тогава е процедура по проучване, по искане на становище. Да, допускам, че ЕК ще поиска да се запознае по-подробно с новия конституционен проект, ще иска обяснение от Унгария, но ми е трудно да си представя, че може да се стигне до дело, още повече до дело, което да завърши с констатация от Люксембургския съд, че държавата нарушава правото на Европейския съюз. Не е невъзможно обаче. Някои от промените, струва ми се, влизат в територията на неприкосновените демократични принципи. Големият въпрос е, че до някъде държавите могат да си позволят подобна смелост, стига тя да гарантира бърз и сигурен резултат. Не съм убеден, че ще видим такъв.
Фокус: Промените в Конституцията в разрез ли са с Лисабонския договор?
Атанас Семов: Разбирам, че е много модерно да се говори за Лисабонския договор, но Лисабонският договор внася няколко мънички промени в учредителните договори. Самият Лисабонски договор нищо не урежда. Действащото право са учредителните договори, договорът за Европейския съюз (ЕС) и за функционирането му. Не мога така просто да отговоря на този въпрос, защото той предполага анализ, какъвто, в крайна сметка, принадлежи единствено на съда на ЕС. Бих се задоволил с формулировката – може да се твърди, че има някои проблеми, без да смята, че има много очевидно нарушение.
Фокус: Как ще коментирате твърдението на управляващата партия, че с новата Конституция завършва прехода от комунизъм към демокрация, който е започнал през 1989 г.?
Атанас Семов: Преходът от комунизъм към демокрация завършва тогава, когато корупцията в една държава бъде сведена до нейния санитарен минимум. То не става с управленски актове и с промени в Конституцията. Това, което виждаме променено в Унгарската конституция е силна крачка към приключването на прехода. Но преходът ще свърши тогава, когато лустрацията бъде ненужен инструмент, а ние виждаме, че тя тепърва се засилва с разпоредбите относно Унгарската социалистическа партия. Аз съм напълно убеден, че лустрационните инструменти са признак на политическа слабост. Силната идеология, силната управляваща дясна партия, не се нуждаят от лустрационни закони, за да наложат истински стабилен демократичен ред и модерен антикомунизъм. В този смисъл краят на прехода и в Унгария и в България ще дойде тогава, когато средната класа бъде достатъчно спокойна, за да бъде стабилен гарант за демокрация. Точно това днес у нас не се вижда и последиците видяхме на последните избори у нас – президентски и местни, които бяха върхът на потъпкването на избирателната демокрация.
Николета АНДРЕЕВА