Галина Тонева, заместник-главен прокурор в интервю за Агенция „Фокус” .

Фокус: Г-жо Тонева, в контекста на скандалите и политическия диалог от последните седмици – плашило ли е българската прокуратура и за кого?
Галина Тонева: Прави впечатление в последните години, че ролята на Прокуратурата е изключително много засилена в обществото, което не е естествено за нейните функции и задължения по силата на Конституцията. Конституционните правомощия на Прокуратурата се изразяват в това – тя да бъде блюстител на законността, да осъществява наказателно преследване на лица, извършили престъпления. В същото време наблюдаваме, че тенденцията в обществото е всеки възникнал проблем, независимо какъв е той, да бъде отправян именно към Прокуратурата. Това й придава образа на изключителен по характера си универсален контролен орган – нещо, което е изключително вредно като нагласа и на обществото, и на политическите субекти. Тази засилена роля на Прокуратурата през последните години се дължи от една страна на опита на държавната администрация да прехвърли основната част от проблемите именно на Прокуратурата, като по този начин отлага някъде далеч във времето ангажиментите, които тя самата има да изпълни. Резултатът е отрицателен най-малко в две посоки. На първо място – така проблемите не се решават, защото Прокуратурата като държавен орган с определени конституционни правомощия не може да излезе извън тях и не може да решава всеки обществен проблем. Освен това – тя действа с изключително ограничените лостове на наказателния процес. Второ – вредната последица от такова разбиране за мястото и ролята на Прокуратурата е това, че се разпада дисциплината на самата администрация. Останалите контролни органи не чувстват никаква отговорност, нямат никакъв ангажимент към задълженията, които имат по силата на законите, които ги създават и регулират. В крайна сметка губим всички ние, цялото общество.
Фокус: Има ли опити да се прехвърлят задълженията на други институции върху Прокуратурата? Наскоро държавното обвинение върна сигнала на Главната инспекция по труда за неизплащаните заплати на служители?
Галина Тонева: Това е един типичен пример за прехвърляне на отговорности от един държавен орган към друг. Естествено и напълно законосъобразно Районната прокуратура върна сигнала на Инспекцията по труда, защото Прокуратурата не може да бъде орган, който да определя кой, кога и как плаща заплати на работниците. Именно Инспекцията по труда трябваше да свърши своята работа. Ако действително някъде в хода на проверката, която прави, констатира елементи на неправомерно поведение, попадащо сред регламентираните в Наказателния кодекс престъпни състави, тогава за конкретните случаи трябва да сезира Прокуратурата. Но да прехвърли изцяло отговорността за това, че определени работодатели не плащат заплати, без да провери дали това се дължи на възникнали за тях финансови проблеми, недобросъвестно поведение или на други икономически фактори, да се прехвърли цялата отговорност върху Прокуратурата, е безотговорност от съответния контролен орган. Изключително показателен беше и сигналът на Басейнова дирекция – Благоевград, който мен лично ме шокира, защото тази преписка беше изпратена с искане Прокуратурата да връчи наказателното постановление, което служители на самата дирекция са изготвили, т.е. Прокуратурата е използвана вече и за призовкар.
Фокус: Да разбирам ли, че според вас контролните органи не си вършат работата?
Галина Тонева: След като те препращат сигнали към Прокуратурата без да са предприели необходимите действия, за които те са оправомощени по силата на съответните закони, без да извършат необходимите проверки, без заключения от тяхна страна – това означава, че действително те не си вършат работата. Друг би бил резултатът, ако като последица от една сериозна проверка са констатирани данни за извършени административни нарушения, те съставят конкретните наказателни постановления, потърсят отговорност от виновните лица – ще свършат тяхната работа. Ако констатират, че някои от действията на проверяваните субекти са с елементи на престъпление, Прокуратурата безспорно ще вземе отношение, но винаги и само в конкретни случаи, когато има данни за извършено престъпление. Това трябва да стане ясно веднъж завинаги за цялото общество, което също се явява подведено от този подход на контролните органи.
Фокус: Достатъчно силна ли е Прокуратурата, за да удържи на тези опити?
Галина Тонева: Прокуратурата като цяло има тази воля. Тя беше изключително ясно дефинирана от главния прокурор в неговата лична позиция, изразена в един материал миналата седмица. Той категорично заяви, че Прокуратурата няма да се поддаде на натиск, особено в година като настоящата, натоварена с изборни процеси в две сериозни области – за местни и за президентски избори. Зад тази позиция категорично стои цялото ръководство на Прокуратурата на Република България. Ние всички колективно сме предприели вече серия от мерки, които да преодолеят очакванията – Прокуратурата да се превърне в политически играч по време на изборите.
Фокус: Руши ли се авторитетът на Прокуратурата като институция, когато с нея се заплашват висши държавници?
Галина Тонева: Естествено, че се руши авторитетът на Прокуратурата, защото с опитите да се постигне политическа разправа с опонента чрез органите на държавното обвинение, у обществото се създават едни очаквания, на които Прокуратурата не може да отговори. Така тя губи своя авторитет, защото спазвайки своите правомощия по Конституция, не може да отговори на очакванията, които се създават в резултат на политическото говорене. Когато политиците се опитват да постигнат свои политически цели, хвърляйки с лека ръка обвинения срещу своя опонент, това с охота се приема и от медиите, защото представлява пикантна новина. В същото време Прокуратурата предварително е наясно, че не може да реши съответния проблем, защото за да се потвърди или отхвърли дадено обвинение, трябва да се проведе сериозно разследване, да се съберат съответните доказателства. Тогава всички казват, че Прокуратурата не си върши работата и протака нещата във времето. В случай, когато се потвърди дадено обвинение, ще се каже, че Прокуратурата е обслужила интереса на този, който е отправил сигнала. Ако се опровергае и се отхвърли такова твърдение, ще се каже, че тя закриля противната страна. Аз бих призовала всички сериозни политици – да се замислят за правилния начин, по който трябва да водят диалога си и да не използват една изключително важна и отговорна институция, каквато е Прокуратурата, за собствените си политически интереси.
Фокус: Наскоро се коментира въпросът – кой да дава гаранции за подписките за референдум, предвид скандала около тази на РЗС. Прокуратурата обяви, че това трябва да направи законът, а не тя. Чувствате ли се натоварени с очаквания, несвойствени за държавното обвинение?
Галина Тонева:Да. Последните седмици, във връзка с подписката на партия „Ред, законност и справедливост”, отново сме свидетели на такъв опит. Верният отговор е, че само законът трябва да дава гаранция за действително изразена воля на народа, на избирателите за това – да бъде проведен или не референдум. И сега действащият Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление /ЗПУГДВМС/ дава такава гаранция дотолкова, доколкото е уредил процедурата, по която трябва да бъде проверявана достоверността на всяка една подписка. Това в случая, съгласно действащия закон, е Главна дирекция „ГРАО” ("Гражданска регистрация и административно обслужване"). Това е компетентният орган, който трябва да провери всички декларации, които са подадени и събрани в рамките на всяка подписка – съществуването на лицата, от името на които са подписани декларациите, адресите им и т.н. Това е една проверка, която е и законово регламентирана, и лесна и бърза за осъществяване. В случая обаче се наблюдава опит за заобикаляне на закона чрез подадените сигнали за евентуално голям брой неистински декларации, т.е. подадени от лица, които не са знаели за това, а са подписани. Поради тази причина ДАНС предприе проверка. Лошото при този подход е, че така не може да се установи действителното съотношение на истински и неистински декларации в рамките на цялата подписка в обозримо бъдеще. За да се даде ясен отговор при една проверка, която ще върши Прокуратурата, трябва да бъдат назначени 600 000 експертизи /толкова приблизително бяха декларациите в подписката на партия РЗС/, за да можем да кажем дали подписката е легитимна или не. Тя е легитимна тогава, когато съгласно закона, съдържа минимум 200 000 действителни декларации в себе си, което е първата хипотеза по ЗПУГДВМС, по силата на която Народното събрание е длъжно да разгледа и да вземе отношение дали да се проведе референдум или не. Втората хипотеза е, ако има 500 000 действителни декларации, тогава НС е длъжно да насрочи референдум. За да установим дали има поне 200 000 действителни декларации, ние трябва да проверим всички 600 000. Сами си давате сметка какво огромно разточителство е това, какви суми трябва да се платят за тях, колко време е необходимо, за да се провери. Аз имам опасението, че чрез такива анонимни сигнали винаги може да бъде отложено далеч във времето провеждането на такъв референдум, дори когато той е добросъвестно организиран, с редовна подписка.
Фокус: Напоследък след всеки скандал се очаква Прокуратурата да се произнесе. Какво може да каже и какво не държавното обвинение? Усещате ли да има опити – Прокуратурата да бъде вкарана в политически игри и скандали?
Галина Тонева: Естествено, че при подаването на всякакви сигнали от различни посоки на политическите сили Прокуратурата е поставена в риск – да бъде въвлечена в политическа игра. Това е и причината да декларираме нашата категорична позиция, че ще направим всичко необходимо и като организация, и като позиции – да не се превърнем в основен играч на предстоящите избори, което би довело до подмяна вота на избирателите с този на решенията на прокурорите.
Фокус: В обществото едва ли не има очакване – Прокуратурата веднага да се произнесе по случая със скандала със СРС-тата. Как ще отговорите на това очакване?
Галина Тонева: Това очакване е абсолютно разбираемо, защото скандалът, който се случва последните седмици, действително е много сериозен. Той е и с тежък международен отзвук. Всички ние искаме да можем максимално бързо да излезем от тази неприятна ситуация, но за съжаление... Аз винаги съм била привърженик на идеята, че ранното говорене не е полезно по простата причина, че то винаги крие риск от въвеждане в заблуждение на обществото. Прокуратурата не може да се произнесе преди да има окончателното становище на експертите. В този случай – отговорът на основния въпрос, който стои – дали разговорите, които бяха тиражирани в медиите от различни източници, са част от специални разузнавателни средства или не. А за да можем да отговорим на този въпрос, ние се нуждаем от компетентно експертно мнение. Искрено се надявам, че експертите ще спазят срока, който те самите поискаха, и който ние им осигурихме, този 14-дневен срок, който изтича на 10 февруари. В момента, в който ние разполагаме с тази експертиза, тя ще бъде незабавно оповестена, както направихме и с първата.
Фокус: Какъв е процентът на безсмислените сигнали, които получава Прокуратурата и блокират ли те работата ви?
Галина Тонева: Безсмислените сигнали са от порядъка на няколкостотин хиляди годишно. Сами можете да си отговорите на втората част от въпроса. Когато Прокуратурата се занимава с това – да брои бездомните кучета, да мери дълбочината на дупките в асфалта или да проверява хигиената в мандрите и т.н., естествено, че тя не може да отдели необходимото време и внимание за основната си дейност – да осъществява наказателното преследване. Огромната част от сигналите са безсмислени. Това е много сериозен проблем за работата на Прокуратурата дотолкова, доколкото това не е нейно основно задължение, т.е. Конституцията не предвижда Прокуратурата да извършва такива проверки. Ние сме предприели организационни мерки, по силата на които прокурорите ще следва да извършват проверки само тогава, когато в сигналите има действително данни за извършено престъпление, но те все още не са в този обем, който да позволи образуване на наказателно дело. Това ще бъдат изключително малко случаи, а останалата част от сигналите ще следва да бъдат отправени към съответните контролни органи, които бидейки дисциплинирани, ще трябва да изпълняват по същия начин, по който се опитва Прокуратурата, своите законови задължения, упражнявайки правомощията си. Така се надявам, че със съвместни усилия всички ние – контролните органи и Прокуратурата, ще можем много по-добре и по-отговорно да решим всеки конкретен проблем на хората и на обществото като цяло. Изключително стряскащо е обстоятелството, че при нас материали се изпращат вече дори и без конкретизиран сигнал за някакво нарушение, каквото и да е то. Ние просто получаваме един договор от министерство, на който министърът пише: „Моля да проверите дали няма нещо нередно”. Предполага се, че един министър разполага с екип експерти и специалисти именно в сферата, в която упражнява правомощията си и е логично да може да разбере много по-бързо дали има проблем в съответния договор, обществена поръчка или каквото и да било, а не да търси становище на Прокуратурата.
Фокус: Защо според вас Прокуратурата се използва за юрисконсулт, контролен орган и т.н.?
Галина Тонева: Може би обяснението е, че всеки от контролните органи и другите институции като че ли очакват индулгенция за правомерност на действията си, получавайки един отговор от Прокуратурата, че всичко е законно и няма данни за нарушения. По-скоро като предварително презастраховане или страх от поемане на отговорност, което също не е добър знак.