Във връзка с проведената тази нощ полицейска операция „Октопод”, Политическият съвет и народните представители на РЗС заявяват следното:

             

Случващото се ясно показва, че през последните десет години държавата предимно се е ползвала като средство за разчистване на сметки между доминиращите я в различни периоди групировки. Обществото остава с впечатление, че и в момента се води битка между два клана, които управляват България на „разменни начала” през последните четири мандата.

Очевидно визията на Бойко Борисов за управлението на страната се изчерпва с желанието му да се разправи с доскорошния си партньор Алексей Петров, като замени ролята и значението на басейн „Спартак” с този на басейн „Дианабад”. РЗС приветства борбата срещу организираната престъпност, но само ако има гаранции, че тя не е за разчистване на лични сметки.

Тук е мястото да зададем няколко въпроса:

·         Бойко Борисов и Алексей Петров имали ли са общ бизнес и обща фирма?

·         Бойко Борисов търсел ли е съдействието на Петров докато той бе фактор в ДАНС и по какви въпроси?

·         Има ли разработки в ДАНС касаещи високопоставени политици от ГЕРБ?

·         Притежава ли Алексей Петров факти и данни (неизвестни за обществеността до момента) за миналото на Бойко Борисов?

·         Петров и Борисов били ли са колеги и по линия на ДС и спецслужбите?

 

В качеството на политическа сила, която единствена измежду сегашните парламентарни партии е била в опозиция, и на предишното, и на сегашното управление, РЗС разполага с моралното право да каже, че посттоталитарният политико-икономически модел, доминиран от корупцията и организираната престъпност, дава поредно доказателство за окончателното си изчерпване.

Хлябът обаче няма как да бъде заместен само от пошли зрелища на саморазправа между групировките на прехода. А управленската немощ се проявява в неспособност за справяне с основните ежедневни проблеми – и в бягство от говоренето за тях. „Специализираните полицейски операции” посред нощ изглеждат много по-героично и създават по-ярка представа за управленска решителност, отколкото която и да било „антикризисна” програма – особено ден след като големите синдикати категорично са я отхвърлили…

Управленската немощ се изразява в нападки към съда, който „пуска” „хванатите” в поредната смела операция

Класически симптом за диагнозата „управленска немощ”, точно както и за мъжката немощ, е оправдаването винаги с някой друг или нещо друго. И колкото по-страшни са „другият” или „другото”, толкова по-убедително звучи. А ние все още сме доверчив народ…

Докато разиграват поредния сапунен сериал на битката между добрите и лошите ченгета, управляващите ни милиционери пропускат да забележат пълния колапс на здравеопазването, провала на пенсионната система, стремително растящата безработица и тоталния срив на доходите. Скоро данъчната ни система няма да е в състояние да акумулира средства дори за заплатите на режисьорите и сценаристите в правителството на актьора Бойко Борисов.

Страната ни повече няма нужда от фарсовото управление на ГЕРБ.