Вчера, 24 май, цял ден получавах на латиница СМС-и за деня на кирилицата...

Години наред, десетилетия вече, орди Кирякстефчовци – и сред тях дори професори в Университета! – настояват я да премахнем кирилицата, я да „опростим” учебниците, я българският да не е единствен официален език, дори да отменим 3-ти март като национален празник! И ние – увехнали поданици на една от най-старите държави в света – мълчим като слънчогледи в името на светлото евро-атлантическо бъдеще!

Колко пъти само в тия 20 години пренаписахме историята си: то не беше Батак, то не беше „османско присъствие” – както и сега пише в учебника за 4-ти клас!, веднъж нямало фашизъм, втори път нямало „робство”, по едно време трябваше да го няма и „Аз съм българче”, после пък се оказа, че „нямало такова нещо”… И ние – пикливи потомци на някога велик народ, управлявал половин Европа – мълчим като наколенник…

Никога не сме били повече рая от днес! Никога не сме били по-лесна жертва за всякакви фанариотски попълзновения или директни еничерски посегателства – над паметта ни, над идентичността ни, над държавността ни. Сгънати в кръста наследници на уж горда нация…

До кога? И защо? Освирепяла корупция разяжда плътта на елита и изсмуква силите на народеца. Втренчен в клетъчно оцеляване, давен в брадърска пошлост, лъган с „евроатлантически приоритети”, българинът  днес е вцепенен и омаломощен, полегнал на кълка край магистралата на историята, на сянка под билборд със задника на Азис – и с махмурлийски поглед гледа профучаващата цивилизация…

И заради безмозъчния ни безотговорен мързел – все някой друг да ни е виновен, все някой друг да ни спасява. Но както е известно от Стратиев, не случихме ни на поробител, ни на освободител – ни на спасител. Че и днес сме под настойничеството на една Европа, основаваща се на пазара, която ни прие неготови, но заради глобалните си балкански стратегии – и която нито знаеше какво представляваме, нито има сили тепърва да ни възпитава. Европа, на която вместо да покажем интелект и таланти, принудихме за първи път в половинвековната й обединена история да измисля нови механизми за санкции, да въвежда за първи път политически борд за цяла държава – защото ни счита за територия на безобразието, десет века след като бяхме земята на Златния век на културата!

Единствени в Европа имаме Ден на просветата?! Но има ли друга европейска държава, в която учителят да получава по-малко от продавачката, а професорът – по-малко от шофьора на министъра? Колкото има друга, в която насърчаването на „образованата раждаемост” да бъде наричано „фашизъм”! Както, разбира се, няма друга държава, в която всичко е позволено и в която „основният приоритет” на огромна част от гражданството да е „ден да мине, друг да дойде”. Няма друг народ, оставил пенсионираните си учителки в сълзи, че не могат да си платят тока (всеки ден в някой град поне една старица със сълзи ми показва „изравнителната” гилотина…), а цели групи, квартали, малцинства – без изобщо да плащат. И без да ходят на училище. И без да спазват закони, ред, морал. И без да се запитаме – а какво ще правим след 20 години, когато пак те – все така безпросветни, безработни и безсловесни – станат 30 дори 40 % от оредялото население на древното ни Отечество. Как ще се казва тогавашният министър на културата – и ако се казва Хасан, което е най-вероятно – ще може ли изобщо да прочете приветствието за 24 май? И ще му се налага ли изобщо…

Това не са предизборни думи. Предсмъртни са… На българина му е много силен вторият акъл – но кога ли ще му дойде времето? И дали вече няма да е на плевел дъжд…