Кой пусна десницата по пързалката? Тъжен въпрос, особено за всеки, който е биографично и емоционално свързан с дясното и който е вдишал от атмосферата на "сините" площади в своята младост. Но отговорът е далеч по-тъжен и се корени в това, което се случи в СДС през последните години.

Десницата се пусна сама по пързалката отдавна - когато шепа хора натрупаха на гърба си греховете на властта. Когато нейните лидери употребиха обществената енергия, за да обслужат себе си; когато се обиди на народа си и намери сили да мълчи, но не и да признае своята част от вината за сбъркания преход, решения и сбърканите ценности на поколения млади, които "претендират за свободата да не участват" в политиката.

Сама се пусна по пързалката тогава, когато, вместо да се яви решителна алтернатива на зараждащата се олигархия, се разцепи на две и се сби помежду си. А нейният "безспорен" лидер поведе война не с БСП и Доган, а със собствената си партия. И в крайна сметка се докара дотам да се бори за прескачане на изборната бариера от 4 процента, защото тази бариера е единствената причина за съставяне на "Синята коалиция". А ако двете "сини" партии не могат да докарат заедно мизерните 8%, след като преди само СДС печелеше избори с 52%, значи политическият преход наистина е свършил и е време за новата десница!

Интересна е и другата теза на г-жа Андролова, че "симпатичните английски тори трябва да изповядват в Брюксел интересите на Америка". Така партньорството на РЗС с Консервативната партия на Великобритания влиза в схема на световната конспирация, на която и Волен Сидеров би завидял.

Реалността обаче е малко по-различна - България толкова дълго гледаше на Европа като на Обетованата земя, а членството в ЕС беше такава генерална мечта, че обществото ни наистина пропусна да види някои "луфтове" в стара Европа. Включително, че и ЕС съвсем не е лишен от някои несъвършенства и несправедливости - сблъсъка големи - малки и стари - нови държави, тромави процедури, тежка бюрокрация, все по-труден баланс на интересите.

Движението за европейски реформи означава повече оптимизъм за една по-гъвкава Европа, с по-честни и ясни отношения между старите и новите членове, което е и основната причина РЗС да бъде негов съучредител. Политически клуб "Нова десница" е едно от гражданските сдружения, които се присъединиха към стратегията на РЗС "България на гражданите и регионите". Ако някои анализатори, привидели в този проект голямата заплаха за "дясното", консерватизма, демокрацията и Европа, бяха се запознали внимателно с тази стратегия, щяха да разберат, че европейското ни членство най-после следва да бъде запълнено с реални понятия.

За нас, от "Нова десница", това означава нова конституция и нов тип държавност. Статуквото в България вече може да бъде променено само чрез реформа на модела на държавно управление и системата на политическото представителство. Смяната на едно правителство с друго при сегашните правила и при почти пълното изчерпване на политическата класа вляво и вдясно, няма да реши проблемите. Искаме реформа на модела, защото българският преход в този му вид ако използвам силния израз на Калина Андролова, е ясен като "юмрук в челюстта" за мнозинството българи. Време е да започне реален преход към европейска държава, а не към олигархична псевдодемокрация.

ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СДРУЖЕНИЕ "НОВА ДЕСНИЦА"