Не дърпай дявола за опашката, че светът около теб ще се преобърне. Така съветва народната мъдрост, която сигурно никога не е чувал кметът на Гърмен Ахмед Башев. Едва ли някой щеше да си спомня за него след месец-два, ако бяха само обвиненията, че налага радикален ислям в едно от селата на общината. Или че е агент на бившата Държавна сигурност и виден местен деец на възродителния процес. Името му обаче ще се помни дълго, защото разследващите го от Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) установяват, че Башев от доста време се е ползвал със специално покровителство и се е смятал за недосегаем. Дори е възнамерявал да използва пари от еврофондовете за религиозни цели.

И всичко това във време, когато България отново е под лупа как ще използва парите на европейските данъкоплатци - този път по оперативните програми, след като Еврокомисията спря финансирането на много проекти по трите предприсъединителни програми ФАР, ИСПА и САПАРД. И когато вицепремиерът Меглена Плугчиева се похвали, че правителството е готово да утвърди сума от 2.8 млрд. лв. за проекти по всички оперативни програми, включително и за селските райони.

на родопската община погазва всякакви норми и правила и на 10 септември 2008 г. подписва сам със себе си декларация за партньорство по линия на подхода „Лидер" от програмата за развитие на селските райони. Ахмед Башев слага подписа си и като кмет, и като председател на сдружение с нестопанска цел "Местна инициативна група - МИГ Гърмен" със стопанската организация Кооперация "МИГ-НАДЕЖДА 2004". Наличието на такова тристранно партньорство е задължително условие за кандидатстване по програмата и да се получи безвъзмездна помощ до 100 000 лв. за решаване на местни икономически, социални и екологични проблеми. Но нарушението не свършва с подписите, защото проектът на Община Гърмен е с общ бюджет, който надвишава максималния с 11 813 лв. Разследващите от ДАНС установяват още, че гърменският проект е единственият, по който не са изисквани от кандидата допълнителни пояснения. Въпреки липсата на редовно одобрение на Общинския съвет надвишените финансови параметри и скандалният факт, че кметът Башев партнира сам на себе си, оперативният орган по програмата за развитие на селските райони, администрирана от аграрното министерство, вписва проекта в регистъра на проектните предложения.

Случаят "Башев" повдига основателния въпрос накъде пътуват европарите за общините? Които никак не са малко. За първия планов период от членството на България в ЕС до 2013 г. са предвидени над 3.3 млрд. евро субсидии за проекти на местната власт.

сред най-подготвените групи, но срещат и много трудности. И за да бъдат преодолени те, съвсем не на шега на 1 април в Националното сдружение на общините в България (НСОРБ) е планирано да бъде открит консултативен център за местните власти. Целта е общините не само да бъдат информирани, но и да получават максимално прецизни съвети как да действат по всички оперативни програми, по които има планирани средства за тях. Идеята е на ресорния за еврофондовете вицепремиер Меглена Плугчиева, уточниха он НСОРБ. Последната седмица на март е посветена на обработката на анкети, правени в различните общини. Тяхната цел е да се види къде са най-сериозните пукнатини по места, за да се прецени по какви въпроси да се консултират приоритетно местните власти в приемната на НСОРБ.

От сдружението твърдят, че специално към тях от общините не са постъпвали оплаквания. Според експерти на НСОРБ има много одобрени проекти. Проблемът е, че

което съответно води до неприятности. Най-лесно и относително бързо се получавали авансовите 10% от договорената стойност на проекта за финансиране. Забавянето на междинните плащания води след себе си до сериозни финансови проблеми, тъй като общините не могат да се разплащат с подизпълнителите. При това за средства, които са инвестирани, тъй като според изискванията междинното плащане (размерът на което варира и зависи не само от оперативната програма, но и от стойността на проекта) се осъществява, след като се види, че съответната „операция" е извършена, осчетоводена, преминала е през своеобразен междинен одит и дори е проверена на място. 

Сигнали за непрозрачни процедури, за натиск на ниво общински съвет, за лобиране по партийно-приятелска линия в НСОРБ не са получавани, твърдят от сдружението. До организацията може да не стига ехото на недоволството на представителите на местната власт, но то съществува. Доказателство за това е форумът на сайта на Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие" в Министерството на регионалното развитие (ведомството, което администрира Оперативната програма „Регионално развитие").

Кметът на Златоград Мирослав Янчев например разказа пред „Икономически живот" как по единствения проект, който за момента се изпълнява на територията на ръководената от него община, се е стигнало до забавяне от около 3-4 месеца. Причината е, че проектът е атакуван пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) от класираната на второ място в търга по Закона за обществените поръчки. А това забавя реализацията на проекта, тъй като докато той се оспорва, по него не може да се работи.

„За да не се стига до подобни случаи, защото това допълнително губи време и пари, не би било лошо да се помисли за по-бързо придвижване на жалбите от страна на антимонополното ведомство", уточнява Янчев.

Независимо от това Сметната палата, когато предостави преди седмица в Народното събрание одита си на системите за европейски средства, обяви, че се наблюдава тенденция на увеличаване броя на подадените и на одобрените за финансиране проекти. Сметната палата обаче е отправила общо 48 препоръки за подобряване на системите за управление на структурните и на Кохезионния фонд на ЕС.

Постигнатото от България обаче не е съпоставимо с това на другите държави от ЕС. В началото на 2008 г. гръцкото правителство съобщи, че усвояването на фондовете от ЕС в края на 2007 г. е достигнало 75.18% в сравнение с 58% през 2006 г. и едва 23%  през март 2004 г. Усвояването на средствата по европейските фондове в Румъния надмина 60% в сравнение с около 21% за 2007 г.

Държавите, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., бяха предупредени, че ще загубят милиарди евро, ако не подобрят нивото на усвояване на фондовете от съюза. Новите страни членки получиха рекордните 4.3 млрд. евро по структурните и по кохезионните фондове през 2007 г. - същата сума, която успяха да похарчат общо за предходните три години (от 2004 до 2006 г.).

През 2008 г. по данни на Евростат средното ниво на усвояване на средствата от ЕС от новите страни членки на общността, присъединили се към ЕС през 2004 г., е 75%. Най-слабо подготвени се оказали в Кипър - усвоени били 62%. Най-добре се е представила Унгария, която е успяла да изразходва 82% от заделените средства. През септември 2007 г. новите членки на ЕС бяха подканени да вземат съответните мерки, след като бюджетният доклад за 2006 г. показа, че нивото на усвояване е неудовлетворително - 43% от структурните фондове и 78% от Кохезионния фонд са останали неусвоени.

Според Сметната палата за периода от 1 януари до 30 септември 2008 г. в България ръстът на подадените проекти е 8% спрямо 2007 г., но по-важното е, че броят на одобрените проекти се е увеличил около 20 пъти.